Още от дълбока древност наличието на вода е бил един от определящите фактори за възникване на едно селище. Известно е, че село Червен и неговите околности са богати на активни и до днес карстови извори, а част от тях са разположени в подножието на средновековния град. Те са били основният източник, от който жителите му са си набавяли питейна вода (горе, в укрепения град на Червен, не са открити следи от водопровод). За битови и стопански нужди е използвана вода от р. Черни Лом, а също и дъждовната вода, която се е събирала в щерните (изсечени в скалата) на крепостта. С най-голяма вместимост е щерната, която може и днес да се види в двора на замъка. Всички тези източници обаче, не са могли да решат проблемите на водоснабдяването, когато градът се намира в състояние на обсада. За целта са били изградени военновременни водоснабдителни съоръжения, които са били неразделна част от отбранителната система на града.

царската стълба
Царската стълба в Червен


Админе, админе.. помниш ли, когато се изкачвахме по стръмната скална стълба? Това със сигурност няма да се забрави. Смесицата от страх и нечовешки усилия оставя трайни спомени… Но все пак тръпката беше донякъде и приятна. А какви са били тези люде, дето са носили нагоре не само собствените си тела, но и мехове с вода?!

Но къде се намира тази стълба? Някой от Вас виждал ли е тази скална стълба, уважаеми читатели, или само е чувал за нея, защото тя е малко прикрита и обикновено е незабележима за забързания турист…

Стълбата, изсечена в скалите, гледа към село Червен и е позната на всички негови жители. Мнозина червенчани са се изкачвали по т.нар. „Царска стълба“ през младите си години. Смята се за „подвиг“ преминаването оттам, тъй като коства много усилия, а до известна степен е и опасно.

През Средновековието, преминаването по тази стълба е било ежедневие. По нея са слизали жителите на Средновековния град Червен, за да си набавят вода. Това са установили археологическите разкопки, разкрили по-ниската и по-малко стръмна част на стълбището. Там то се намира в изграден подземен тунел, а в най-ниската част на тунела е каптиран извор – водоизточникът, от който жителите на града са черпили вода по време на обсади. Жизнено необходим, каптажът е бил укрепен с кула, изградена над него и същевременно е бил защитаван от друга (на върха на крепостта, над стълбището се намира кулата донжон, която е част от замъка на феодала). Водата е била доставяна в замъка. В едно от помещенията му е бил изграден резервоар.

Днес наричаме всичко това водоснабдително съоръжение – единственото добре съхранено и експонирано в България. Според специалистите то е било скъпоструващо за нашите предци. Изключително здравото и солидно строителство свиделства за достиженията на българската средновековна фортификация. Изграденото водоснабдително съоръжение значително е повишило надежността на отбраната на града.

А днес, в подземния тунел, където е извора, все още се усеща непокътнатата действителност на суровия живот, воден през онези векове…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here