Още от дълбока древност наличието на вода е бил един от определящите фактори за възникване на едно селище. Известно е, че село Червен и неговите околности са богати на активни и до днес карстови извори, а част от тях са разположени в подножието на средновековния град. Те са били основният източник, от който жителите му са си набавяли питейна вода (горе, в укрепения град на Червен, не са открити следи от водопровод). За битови и стопански нужди е използвана вода от р. Черни Лом, а също и дъждовната вода, която се е събирала в щерните (изсечени в скалата) на крепостта. С най-голяма вместимост е щерната, която може и днес да се види в двора на замъка. Всички тези източници обаче, не са могли да решат проблемите на водоснабдяването, когато градът се намира в състояние на обсада. За целта са били изградени военновременни водоснабдителни съоръжения, които са били неразделна част от отбранителната система на града.

Админе, админе.. помниш ли, когато се изкачвахме по стръмната скална стълба? Това със сигурност няма да се забрави. Смесицата от страх и нечовешки усилия оставя трайни спомени… Но все пак тръпката беше донякъде и приятна. А какви са били тези люде, дето са носили нагоре не само собствените си тела, но и мехове с вода?!

Но къде се намира тази стълба? Някой от Вас виждал ли е тази скална стълба, уважаеми читатели, или само е чувал за нея, защото тя е малко прикрита и обикновено е незабележима за забързания турист…

Стълбата, изсечена в скалите, гледа към село Червен и е позната на всички негови жители. Мнозина червенчани са се изкачвали по т.нар. „Царска стълба“ през младите си години. Смята се за „подвиг“ преминаването оттам, тъй като коства много усилия, а до известна степен е и опасно.

През Средновековието, преминаването по тази стълба е било ежедневие. По нея са слизали жителите на Средновековния град Червен, за да си набавят вода. Това са установили археологическите разкопки, разкрили по-ниската и по-малко стръмна част на стълбището. Там то се намира в изграден подземен тунел, а в най-ниската част на тунела е каптиран извор – водоизточникът, от който жителите на града са черпили вода по време на обсади. Жизнено необходим, каптажът е бил укрепен с кула, изградена над него и същевременно е бил защитаван от друга (на върха на крепостта, над стълбището се намира кулата донжон, която е част от замъка на феодала). Водата е била доставяна в замъка. В едно от помещенията му е бил изграден резервоар.

Днес наричаме всичко това водоснабдително съоръжение – единственото добре съхранено и експонирано в България. Според специалистите то е било скъпоструващо за нашите предци. Изключително здравото и солидно строителство свиделства за достиженията на българската средновековна фортификация. Изграденото водоснабдително съоръжение значително е повишило надежността на отбраната на града.

А днес, в подземния тунел, където е извора, все още се усеща непокътнатата действителност на суровия живот, воден през онези векове…