Червен е сред най-големите укрепени градове на Второто българско царство. Застроената му територия имала площ около 180 дка. Тя значително превишавала размерите на повечето средновековни български градове.

Градската територия включва така наречения ‘вътрешен’ (укрепен) град, който заема два скални рида и от друга страна ‘външния’ (незащитен), който не е бил ограден с крепостни стени. Външният град се е намирал в подножието до реката, а по-късно заема и други обширни територии, като например тази – източно от главната порта.
Всички градски части били застроени с обществени, жилищни и стопански сгради. Най-гъсто застроената част на града е всъщност и най-защитената, която днес наричаме Цитадела. Сградите се издигали на няколко етажа и между тях се провирали тесни улици. Една от улиците се откроява със размерите си (около 2 м ширина). Тя е била основната артерия и е пресичала по дължина целия град. Тази улица започва от източната порта на Цитаделата и когато тръгнете по нея, Вие ще се окажете сред руините на най-защитената жилищна част, където могат да се срещнат отделни останки на стопански сгради и църкви. Като навлезете по навътре, пред вас ще изникват все по внушителни руини. В западната част на Цитаделата са концентрирани обществени сгради. Там е бил разположен замъкът на феодала, по-големите църкви и други обществени сгради.

Същински град наричаме западната укрепена част на Червен. Тази част е значително по-обширна и е усвоявана постепенно. В началото там са преобладавали работилниците, но по-късно през XIV в. те били изместени от нови жилищни квартали.

Археологическите разкопки доказват, че градът е строен по определен градоустройствен план. Използвани са умело особеностите на терена. По всичко личи, че нелекият живот тук е бил добре организиран.