Краеведската книга на Юлия Христова – „Червенските столетия” е посветена на историята на селището и проследява развитието му (демографско, стопанско, социално, духовно) от основаването му до 90-те години на миналия век. Книгата е документален разказ за основните събития и явления от историята на Червен, разгледани върху фона на историческите събития в България. Състои се от две, еднакви по обем, части.

Първата част е исторически обзор на периода III – II хиледолетие пр. н. е. до 90-тегодини на XX век.
В началото са посочени историческите извори, от които се черпят сведения за многовековното съществуване на селището. В „Предистория“ се разкрива животът върху територията на Червен през енеолитната ера, ранновизантийският период (IV в. от н. е.) и IX – XII в., когато е създадено българското селище.
През XIII – XIV в. Червен е процъфтяващ град-крепост. В книгата е отделено много място за градоустройството и стопанския живот на селището, подчертана е ролята му като военно-административно и духовно-културно средище на Втората българска държава.

По време на османското владичество Червен е център на вилает. Тук материалът обхваща демографското и икономическото състояние на селището през XV – XVIII в.: съдбата на червенската църква през робските години; Възраждането, което в Червен има свои измерения; засегнати са малко известните досега факти за Тодор Тонев – Аверкий, основоположник на просвещението в гр. Русе; участието на Баба Тонка и семейството и в революционните борби; осуетеното участие на червенските четници в четата на Таньо войвода през пролетта на 1876 год. Този период завършва с Руско-турската освободителна война.

От времето на капитализма са отразени проблемите на демографското, стопанското и духовното развитие на селището след Освобождението до 9-ти септември 1944 год. Има много информация за гурбетчийството в началото на XX в., за историята на Кредитната кооперация, административното положение на Червен, основаването и дейността на политическите партии, за Червенската конспирация 1943 год.

В изложения материал за участието на червенчани в Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Отечествената войни се разкриват условията, при които се водят сраженията и обстоятелствата, при които загиват червенските момчета.
От периода след 9-ти септември 1944 год. са разгледани социално-икономическите проблеми в селото, като е проследен пътят от първите трудности до социалното и стопанското му издигане. Засегнати са демографските промени, развитието на Потребителната кооперация и училището. Отделено е място за горянството като последствие от отнемането на земята от земеделските стопани.

Втората част на книгата съдържа няколко глави, отнасящи се до етнографския облик на селото и традиционния бит на неговото население от Освобождението насам.
Разкрити са трудовите нрави и обичаи, свързани с основните домашни и селскостопански дейности; събрани и подредени са много народни песни, изпълнявани от червенски певци и музиканти; застъпени са най-често срещаните в езиковото общуване пословици, поговорки, пожелания и др.
Детството в Червен също е намерило своето място в книгата, тъй като то е един малък свят сред цялостния живот в селото.
Поместен е материал и за турската самобитност – част от населението на Червен през годините, в различна степен, е турско.