Един от най-важните аспекти, отнасящи се до историята на селището, е значението му като църковен и културен център. Силно впечатление правят разкритите и консервирани многобройни църкви на територията на средновековния град, a често най-близката асоциация, която предизвиква произнасянето на името “Червен”, е свързана с известната от нашето съвремие, доскоро наричана Доростоло-Червенска митрополия.
През 1235 г., на църковен събор в Лампсак (Мала Азия), в присъствието на всички патриарси и по предложение на цар Иван Асен II, прочулият се с делата си Йоаким I (1235-1246 г.), който до тогава е бил игумен на създадения от него манастир в долината на р. Русенски Лом (големия скален манастир лавра “Св. Архангел Михаил”) е избран за първи патриарх на възстановената автокефална българска патриаршия, със седалище Търново. При последвалите значителни промени в църковната организация били сформирани нови епархии, оглавени от български архиереи, а някои от по-старите – издигнати в ранг на митрополии. Такава е била съдбата и на Червен, чиято роля нараства през този период и градът става седалище на митрополит. Предполага се, че Червенската митрополия е била една от най-значимите в страната. За нея научаваме от „Синодика на цар Борил“. В този източник са записани имената на трима червенски митрополити – Неофит, Калиник и Захарий, като са изредени преди митрополитите на Ловеч, Средец, Овеч и Дръстър. При археологическите разкопки, в една от големите църкви на града, е разкрит надпис, запазил името на още един червенски митрополит – Павел. Друг източник, който съдържа интересни сведения в това отношение е житието на Теодосий Търновски, написано от цариградския патриарх Калист през XIV в. В него се споменава за присъстието на големия общественик и книжовник в манастир до Червен.