Когато се опитваме да разбулим най-ранния живот в земите на Поломието, трябва да се върнем към траките. Естествено е те да оценят стратегическото място на хълма в Червен. Това вероятно е станало в периода на ранната желязна епоха (края на XII – VI в. пр.н.е.). Възможно е да са използвали естествено защитения висок скален рид за убежище, но няма данни за укрепването му.

При археологическите разкопки на хълма са открити фрагменти от местни керамични съдове, изработени на ръка и на грънчарско колело, също гръцка чернофирнисова керамика и бронозва монета на гр. Месемврия, а при проучването на водното съоръжение – останки от тракийска землянка, постоена високо в склона. В нея са намерени керамични фрагменти от: дълбоки глинени съдове, изработени на ръка; разнообразни паници с широки периферии, кани и др. които свидетелстват за продължително присъствие на тракийското население по тези места през IV – III в. Най-вероятно тракийското селище тук е съществувало до началото на нашата ера, когато неговото развитие е било прекъснато от римското нашествие. Неясна остава съдбата на червенския рид през вековете I – V в. През този период не са открити следи от укрепване.

През VI в. във връзка с нахлуването на нови народи и главно на славяните, идващи от север, Византия извършила огромна строителна дейност, при което възстановила стари и изградила нови крепости. При управлението на император Юстиниан (527 – 565 г.) са били подновени всички крайдунавски крепости от Ятрус (с. Кривина) до Апиариа (с. Ряхово). Тези крепости са били първата линия на византийската отбрана. Едновременно с това в долината на р. Русенски Лом са възникнали мощни крепости до селата Баниска, Широково, Червен, Нисово и Писанец. Те са били разположени по направлението на военно-стратегически пътища и са били втората линия на византийската отбрана, намираща се в дълбочина, на юг от р. Дунав. Високите, градени от големи каменни блокове стени, са опасвали скалния рид в Червен от изток и запад. Здравият им градеж е запазен и до днес на височина до 5 м.
Западната крепостна стена на византийската крепост от VI в. е разполагала с U-образна кула. Нейните основи се открояват в градежа на средновековната бойница. Добре запазените основи (с дебелина около 3 м) от ранното средновековие, са използвани векове по-късно, като са достроявани в периода на Второто българско царство.