Кулата-столетница в Червен се забелязва от всички страни на днешното село. Така е било и през изминалите векове. Тя е привличала вниманието на пътешественици и учени, преминали оттук. Интересна гравюра, нарисувана от унгарския пътешественик Феликс Каниц (1829 – 1904 г.) потвърждава това. Тя отразява релефа на местността и разположението на кулата, а в близък план изобразява мястото, което и днес може да се познае в съвременото село Червен. Допреди по-малко от столетие, приблизително на същото това място е бил разположен мегдана на селото, а днес там съвременен мост свързва двете му части.

През 1867 г. идеологът на българското революционно движение Г. С. Раковски пише прочувствено стихотворение, посветено на разрушения град Червен, град с някогашна слава, с „великолепни храми“, в който свободно се е „словославило“ името „българин“. „Разсипите“ му не само навяват спомен за богат и свободен живот, но внушават „българину“ и мисли за бъдещето.

Особен интерес към средновековния Червен проявява чешкият учен Константин Иречек. В своята „История на българите“ на няколко места посочва, че Св. Теодосий Търновски е пребивавал в Червен.

След Освобождението развалините на стария град привличат вниманието на друг голям чешки учен – Карел Шкорпил. През годините 1887, 1892, 1912 той системно обхожда Русенския район; отбелязва всички видими по него време руини и пътища в село Червен, описва останките от манастирите в околността му. Активната работа на този голям изследовател, предизвиква ново отношение към културно-историческото наследство на нашия край. През 1910 г. Софийското археологическо дружество изпраща в село Червен младия тогава Васил Златарски, който частично разкопава Митрополитската църква в западната част на стария град.

Така е поставено началото на археологическото проучване в Червен.