Обработката на кост и рог е била широко разпостранена по нашите земи, а в периода на Второто българско царство този занаят се доразвива върху създадените добри традиции още по времето на българските ханове.

За жителите на Червен костта е била леснодостъпен материал. Гористите местности наоколо са били благоприятни за лов, а костите на глигана и елена са една от най-качествената суровина – особено еленовите рога. Но археологическите разкопки показват, че червенските занаятчии са обработвали предимно кости от домашни животни: крави, коне, птици. Тъй като тази суровина е много твърда, тя е претърпявала предварителна обработка. Налагало се е костите да бъдат варени и обезмаслявани, за да станат поддатливи за формуване и художествена обработка. В същото време еленовите рога не са имали нужда от термична обработка. При тях е можело направо да се пристъпва към художественото оформление, още докато са в сурово състояние.

При археологическите разкопки в Червен са открити редица инструменти свързани с обработката на кост: трион, длето, стъргало, нож, свредел, резец, пергел, инструменти за излъскване. От друга страна са запазени и фрагменти от продуктите на този занаят; части от дръжки на ножове и мечове – двуставни и едноставни (двуставните се състоят от две пластинки, съединени помежду си и с металната дръжка посредством нитове); дръжки на сгъваеми ножчета; шила и игли – обикновено шилата са изработвани от овчи кости, а иглите от птичи; тоалетни принадлежности: гребени; рогова запушалка за шишенце; амулети; апликации, костени халки.

Предметите, изработени от кост и рог са типични за периода на Второто българско царство. Подобни са открити при археологически разкопки в редица средновековни български градове. Красивият външен вид и здравината им ги правят в известна степен предмети на лукса, въпреки евтината суровина от която са изработени и сравнително лесната производствена технология.