Бабинден не е религиозен празник, но се намира на постоянно място в календара сред поредицата от зимни празници. Чества се на 8 януари (21 януари).

Тук още се помнят двете „баби“: баба Неда Мицова Димова, родена през 1870 г., баба Цвята, родена през 1880 г., а преди тях – баба Станка и баба Дена. През техните ръце е минало не едно червенско поколение. Незабравимо е все още празнуването на Бабинден, свързано с тях. Всичките жени от селото, на които съответната „баба“ е помогнала при раждането, в този ден я посещават в знак на уважение и почит.

Носят ̀и дар домашно тъкана кърпа и храна: шушеница (домашна наденица от свинско месо), боб, вино, пита. Когато влизат в дома ̀и, целуват ̀и ръка, подават виното и питата и казват: „Много здраве от къщата и детето!“ Трапезничето (бохчата), в която са носили питата, завръзват на връв и „бабата“ я премята през вратата. Когато се съберат всички жени, извеждат „бабата“ от къщи, помагат ̀и да се качи и седне в приготвената шейна-щръклета, и я водят на чешмата или кладенеца. Там я слагат да седне на едно столче, а до краката ̀и поставят котел с вода и канче в него. Всяка булка плисва с канчето вода в ръцете ̀и, за да бъде лесно следващото ̀и раждане, а тя се избърсва в полите им.

След това тръгват към дома на „бабата“. Една жена носи байрак – бабик, от вързаните на прът кърпи, донесени в дар. Друга, облечена като мъж и въоръжена с „пушка“, я пази от мъже. Група жени пък я водят и бдят над нея, за да не я „откраднат“ мъжете, а останалите играят пред церемонията като пред сватба.

В къщи „бабата“ нарежда трапезата: яхния, месо със зеле, печено месо, вино. Преди да започне гощавката, всички жени стават прави, а бабата, с ръжен, на който има жар и босилек, кади под полите им, за да имат толкова деца, колкото семена има босилекът.